"Будошошиншю"-Юдзан Дайдожи


Подбрал  и превел от Руски: viktor_bozhikov@abv.bg

35987727894@sms.mtel.net

icq #168378710            Пишете ми

 


samurai

"Самураят е длъжен преди всичко постоянно да помни-да помни ден и нощ ,от утрото в което взима пръчиците,за да вкуси новогодишната трапеза до последната нощ на старата година,когато той плаща дълговете си, че е длъжен да умре. Ето това е главното.Ако той винаги помни това ,ще успее да преживее живота си в съотжетствие с верноста и синовната почит и да избегне милиарди злини и нещастия,да се предпази от болести и бедии да се наслади на дълъг живот.Той ще бъде изключителна личност надарена с прекрасни качества.Животът е мимолетен подобно на капка сутрешна роса,а това се отнася още повече за живота на война.И ако той смята , че може да се утешава с мисли за вечна служба на своя господар или безкрайна преданност на роднините си , ще се случи нещо което ще го накара да пренебрегне своят дълг пред господаря и да забрави за верноста на семейството.Но ако той живее само в днешният ден и не мисли за утрешният,така че стоеики пред господаря си и очаквайки заповедите му,мисли за това като за свой последен миг , а гледаики в лице роднините си чувства ,че никога няма да ги види отново,тогава чувствата му за дълг и преклонение ще бъдат искрени,а сърцето му ще бъде изпълнено с верност и синовна почит"

"Всичките му нещастия идват от това,че той не помни през цялото време време за смъртта.Този които прави това ще може , както се полага за самурай ,говореики сам или отговаряики на някого,внимателно да премерва всяка своя дума и да не се впуска в спорове."

"Ако човек забрави за смъртта става склонен към нездрави излишества в яденето,пиенето и жените за това той умира преждевременно от болести,и даже докато е жив,болестите правят съществуването му безполезно.Но този , пред чийте очи винаги е ликът на смъртта е силен и здрав в младоста , а понеже си пази здравето,умерен е в яденето , пиенето и жените няма да го изсушат болестите и животът му ще бъде дълъг и прекрасен."

"Самураят е длъжен постоянно да бъде зает и общественно и лично.Но когато му остане дори и малко време за себе си за да поседи в безмълвие,той не трябва да забравя да се връща към въпроса за смъртта и да размишлява за него."

"Даже чашка ориз или чай етрябва да се хваща в ръце по нужният начин без ни най малка нерешителност и съхранена бдителност"

"Най главното е самураят никога да не пренебрегва бойният дух,-при всяко време и при всяки обстоятелства."

"Някой от самураите никога не се разделят с късият меч. А най преданните не се разделят с дървеният си меч дори когато взимат вана. И ако така постъпваш дори в своят дом,колко по необходимо е това когато отиваш някъде,нали на пътя винаги можеш да срещнеш някой пияница или глупак,който внезапно да започне кавга.Стара пословица гласи "Напускайки своят дом се дръж така ,като че ли виждаш враг"Ако ти си самурай и носиш на пояса си меч не трябва никога да не забравяш за бойният дух.Тогава твоят разум ще бъде съсредоточен към смъртта.Самураят който не притежава боен дух е подобен на търговец или селянин облечен в самурайски дрехи дори ако на поясът му има меч"

"Самураят е длъжен прилежно да се учи винаги когато му се появи свободно време ,за да придобие дълбоко разбиране за воденето на битка и армеиските правила,защото учението и практиката са най необходимото за командващият"

"Да се постъпва правилно и да се прави добро се смята за трудно а да се постъпва неправилно и да се прави зло се смята за лесно и приятно за това е естественно ,че много хора са склонни към неправилното и злото и мразят правилното и доброто.Но който ги различава и все пак постъпва неправилно не е самърай а грубо и недодялано същество.Причината за това е неумението да се управляваш себе си."

"От начало трябва да чувстваме срам заради презрителното отношение на семейството,слугите и приятелите.След това заради презрението на познатите и другите хора и заради това да избягваме неправилното и да предпочитаме правилното.Тогава това ще ни стане навик и с времето ще придобием склонност към правилното и ненавист към неправилното.За това в любовта към правилното и доблеста няма друго начало освен чувството за срам. Ако човек говори за неправилното ,че това няма значение и се смее когато види страхливец, как е възможно да се обучи такъв."

"Струва ни се ,че в днешните спокойни времена е трудно да се разпознае храбрият човек,но това не е така защото храброста се проявява не само тогава,когато слагаме доспехи,взимаме меч и отиваме на бой. Да се види дали някой има или няма храброст може и тогава,когато седи на татамито във всекидневният живот.Храбрият човек внимателно ще изразходва всяка монета.Считащият това за отвратителна стиснатост бърка,защото самураят харчи много само там където е необходимо.Той не прави нищо ,което противоречи на указанията на господаря или ще се презира от родителите.Той е извън зависимоста от собственните си желания.Така бивайки предан на своят господар и родителите си,самураят пази в себе си надежда някой ден да извърши велика постъпка.За това той е умерен в яденето,пиенето и жените-тази велика измама за човека,за да съхрани своето тяло здраво и силно.Във това ,както и във всичко друго самоограничението е началото на доблеста.От друга страна безразличният към указанията на господаря и предпочитанията на родителите е склонен към безмислено блуждаене там където не трябва да има такова.Той прави това което не трябва и винаги слага на първо място своите желания.Такъв обича да поспи сутрин ,а и денем,а особенно не обича той да се учи.Той пренебрегва усъвършенстването в бойните изкуства и само се хвали с маисторството си.Наслаждава се на всяка безполезна глупост.Харчи много пари за пищни празненства и хвърля на вятъра заплатата си,Там където е нужно да похарчи той се стиска и няма да се погрижи даже да полира оставените в наследство от баща му доспехи и да подмени скъсаните върви,Здравето не му позволява да служи по подобаващ начин на господаря си и не го е грижа за това което причинява на родителите си.Твърде много яде ,пие и се увлича по жени и такава загуба на физически сили и отпускане през годините идват не от друго ,а от слабият и необучен разум неспособен на самоограничение. Няма да сбъркаме ако наречем тези качества източник на страхливоста.Така храбрият може да се отличи от малодушният дори когато седи на пода в къщи"

"Но както и да е предан и почтителен в сърцето си човек,ако той не съблюдава етикета и е лишен от маниери,които изразяват уважение към господаря или родителя,този човек не трябва да се счита за живеещ според законите на бушидо"

"Да се показва стемеж към чудатости е несъвместимо с бушидо"

"Обучението по бойни изкуства ще направи умният по природа още по умен,а глупавият по природа не толкова безнадежден.За това всички самураи без изключения трябва да се занимават с тях.Но обучението може да направи лоша услуга ако се опира на високомерни, неправилни доводи които само отбиват младите от пътя и мътят духът им.Ако ученикът възвишава себе си и се отнася пренебрежително към другите той може да го удари на разсъждения които изглеждат правилни ,но всъшност той само ще се стреми да направи впечатление и да мисли само за своята изгода.За това след време характерът му ще се развали и той ще загуби самърайският дух. Такава грешка произтича от повърхностното изучаване на предмета ,за това начинаещите не трябва да доволстват ,а са длъжни да вървят напред ,докато не постигнат всички секрети .Само тогава те могат да се върнат към предишната простота и да живеят тих живот."

"Храбрият самурай никога не заплашва някой по слаб от него.Този които обича и прави това което презира смелият човек,справедливо може да се нарече страхливец."

"Самураите намиращи се на служба ,трябва винаги да са икономични ,но да не икономисват от разходите за въоръжение,екипировка и разходите за домът."

"Не бива да правим това което не трябва ,а да оставяме ненаправено това което трябва да направим."

"Обаче ако някой крие всичките си пари и не иска да ги харчи ,колко по силно ще се държи за своят драгоценен живот."

"Къщата на самурая не трябва да бъде прекалено богата и да служи само като място за нощувка.Разбирайки това ,самураите желаещи неразделно да следват бушидо ,даже в сегашното мирно време няма да мислят за домът си като за постоянно обиталище и няма да губят усилия за прекаленото му разкрасяване."

"Даже ако на човек му е счупен носът ,щом той може да диша с него всичко е наред."

"В миналото когато самурай го молили за някаква услуга или съвет ,той първо мислилил дали си струва да откикне , и ако не веднага се отказвал.А дори и да откликвал на молбата,той правел това само след щателно обмисляне когато бил готов да го изпълни.Въпросът скоро се оказвал разрешен и самураят получавал велика благодарност.Този които без размисъл се нагърбва с разни задължения няма да може да ги изпълни по нужният начин и когато това се забележи ,ще добие репутацията на лекомислен човек. Да се дават съвети и да се изказват разсъждения следва само след щателни разсъждения."

"Всичко което излиза от устата на самурая трябва да бъде обмислено и възвишено.И особенно разсъдлив трябва да бъде той в отношенията с другарите си.Когато го избират и го молят да вземе участие в съвещание или съвет той винаги може да каже ,че няма мнение и да се откаже от обсъждане.Но ако все пак учавства в разговор най- добре да говори това което мисли,прямо,ясно и кратко без да обръща внимание на възможното неудоволствие и възмущение на другите.Защото ако заради своята слабост или поради опасения да не обиди другите се колебае ,отвръщайки се от това което е вярно и съгласявайки се с това което е неразумно или прехвърля отговорноста върху друг в края на краищата ще бъде сметнат за лош съветник и ще бъде презиран"

"Сред познатите и другарите на самурая намиращ се на служба може да се окаже някои ,с който той по някава причина не желае да си има работа.Но ако господаря му заповяда да прави нещо с такъв човек той е длъжен веднага да каже-Заповядано ми е да слъжа заедно с теб и макар че не сме близки аз вярвам ,че ще си помагаме един на друг за да изпълним по добре дългът си към господаря.Ако човекът е по старши по служба той сам трябва да поиска наставления.Ако на другият ден той получи ново назначение следва да се върнат към предишните си отношения"

"Самураят е длъжен постоянно да чете древни летописи за да укрепва характера си."

"Самурая е длъжен да умре ,за това неговата цел е да умре така, че с велика си доблест да порази и другаря и врага си.Така че за неговата смърт да потъгуват и господаря и командващият му и неговото име да остане в паметта на бъдещите поколения.Съвсем друга участ чака презрения страхливец който отстъпва първи и настъпва последен,който атакуваики укрепленията на врага се крие зад гърбовете на другарите си за да се предпази от стрелите.Сразен от случайна стрела той пада и умира като куче а другарите му могат дори да го стъпчат в калта.Това е огромен позор за самурая.За това трябва да се мисли и денем и нощем и никога да не го забравя."

"Всеки самурай от висок или нисък ранг е длъжен преди всичко да мисли за това как да срещне неизбежната смърт.Колкото и да е бил умен и талантлив ако той не е достатъчно хладнокръвен и поради това оказваики се лице в лице със смъртта изглежда объркан ,предищните му добри дела и подвизи ще се забравят и върху него ще остане позорно петно"

"Пред смъртта на човека дъмите му трябва да бъдат правилни.Такива трябва да бъдат последните минути от живота на самурая"

"В отговор на високата господарска милост в мирно време самурая изпълнява обичайните задължения на стражник или чиновник което едва ли може да се нарече геройчна заслуга.Но по всяко време може да прозвучи призив на оръжие и тогава той е длъжен да заеме първото място в строя на копиеносците или ако атакуват замък на кон да оглави авангарда или ако отстъпват да прикрива дръгарите си.Той може даже да заеме мястото на своя господар или военачалник ако има способности за това и да отдаде живота си за тях падайки от вражеска стрела и умирайки от прекрасна смърт без да отстъпи нито на крачка от свойте позицйи.Висша доблест за самурая е когато показвайки своята доблест той крещи-Призовавам ви за свидетели,аз ще изпълня това което никой не може да направи . За да достигне върховете на преданноста самураят не може да нарече собственни нито тялото нито душата си . Доколкото той не знае кога ще му бъде съдено да направи това за своя господар той не трябва да причинява вреди на своето тяло с излишества в яденето , пиенето и жените както и не трябва да смята смъртта в къщи за достоен за самурая край.Той трябва да се пази от караници и спорове с другарите си ,които могат да доведат до сбиване и така да доведат до риск за живота си така както го рискуват тези които са лишени от чувство за вярност и дълг.Необходимо е преди да говорим добре да помислим за да не се стигне до спор.Когато се стигне до спор след това доста често следват оскърбления,а ако един самурай оскърбява друг това едва ли ще завърши мирно.За това ако възникне опасност от спор винаги си спомни за това , че твоят живот принадлежи не на теб а на господаря ти и усмирявай своят яд,защото в това се състой дългът на самурая."

"Един от прославените ветерани на домът Такеда от Кай е провесил на стената си надпис от 4 ероглифа съставляващи неговият жизнен принцип:"Полето на битката е моето убежище" "

"Самураят намиращ се на служба,даже последният присъединил се васал ,а още повече ветерана е длъжен добре да знае историята на клана ,произхода му,сведенията за предците му и описанията на героичните постъпки извършени от членовете му.За всичко това той е длъжен да попита по старите членове на клана.В противен случаи ако по време на разговор с чужд човек той прояви незнание за тези неща,то ще бъде считан за недостоен дори ако във всичко останало е добър васал."

"Ако самурай придружава господаря си ,тои трябва да върви преди него на хълма и след него по склона."

"Мръсотията в сърцето е подобна на мръсотията по дрехите с бял цвят. Разликата е само ,че мръсотията по дрехите може да се измие със сапун,а порокът така се впива в сърцето ,че след това е невъзможно да се изкорени.Да се перат дрехите 2-3 пъти в месеца е достатъчно ,но сърцето е необходимо да се очиства всеки ден,година след година,събуждаики се и заспиваики,и все пак то така лесно се замърсява.И както за дрехите е необходим сапун,така и за очистването на сърцето са необходими вярност,дълг и доблест.Даже който е пълен с вярност и дълг,в сърцето му остава някаква неизмита мръсотия. Но ака добавим към това и доблест ,и помним за тях постоянно,може напълно да се очистим от скверноста."

"Самураят намиращ се на служба е длъжен да живее в сегашният ден и да не мисли за утрешният.Ако той от ден на ден усърдно изпълнява своят дълг така , че нищо да не остава несвършено ,той няма за какво да съжалява иняма за какво да се самоупреква.Бедата идва тогава, когато хората разчитайки на бъдещето стават лениви ,празни и позволяват на нещата да и се изплъзват от ръцете.Когато след дълги разсъждения те отлагат срочни дела,да не говорим за по незначителните,предполагайки, че могат да ги свършат и утре."

"Когато самурая трябва да замине да охранява замъка на господаря си никакво лични причини не могат да оправдаят закъснението му. Но ако самураят е дошъл по рано и трябва да чака другаря си ,не трябва да сяда и да се прозява ,а също така не трябва да си тръгва веднага след като му свършат задълженията ,като че ли това е било задължение което му е било неприятно да изпълнява."

"Макар че в бушидо на първо време е необходимо да имаме сила и мощ,да имаме само тях означава да сме само груби самураи.За това самураят трябва да бъде грамотен и ако има време да се учи да съчинява стихове и да пие чай.Ако той не се учи няма да може да разбира причината на нещата ,както миналите така и настоящите.И колкото и да е мъдър ,той задължително някога ще се окаже в голямо затруднение ако няма достатъчно знания."

"Когато видиш в някой дом красива скъпа вещ започваш да разпитваш стопанина и да я искаш,или пък да предлагаш замяна ,разбира се за да остане изгодата за теб. Такова поведение не е по различно от поведението на търговец и безчести пътят на война."


Това е връзка към страницата ми с подбрани пасажи от книгата на Тайсен Дешимару "Дзен в бойните изкуства"
 

2. Web Counter code for web-site(s) with frames: